ПРИТЧА ЗА ПРАВИ И ВИНОВНИ
"В съседни домове живеели две
различни семейства.
Едните през цялото време се
карали, а при другите винаги било
тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради
мира и хармонията у съседите,
жената от първото семейство
казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери,
какво и как го правят, че у тях
винаги всичко е добре…
Отишъл мъжът, скрил се зад
храста до оградата на своите
съседи и започнал да наблюдава от
прозореца, какво се случва в дома
им. И видял, че жената мие пода в
коридора на къщата.
Но нещо привлякло вниманието й
и тя хвърлила парцала, зарязала
работата си и се затичала към
кухнята. През това време се
прибрал съпругът. И когато
отварял вратата, за да си влезе
вкъщи, не забелязал кофата с вода
на пода, закачил я и тя се
съборила, а водата се разляла в
антрето. Като чула шума, жената се
върнала и виждайки какво се е
случило, започнала да се извинява
на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз
съм виновна…
- Не, миличка, моя беше вината! Ти
ми прости…
Разстроил се мъжът от чутото и
видяното у своите съседи, навел
глава и се върнал обратно вкъщи.
А там жена му го чакала и още от
вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да… – унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била
жената да узнае, каква е тайната на
семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно
отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ
СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА
ВИНОВНИ…"