“
Настрадин Ходжа се връщал от много празници, гурбети, различни градове и митничарите го знаели като голям търговец, все носел нещо. Чакали го да мине през реката и – проверка. Проверяват го целия и нищо; проверяват магарето, нищо; проверяват сламата, няма нищо пък знаят, че е богат. Къщата му богата, странства на много места по света… След време в един друг град митничарят, който вече бил уволнен, вече нямало значение, среща Настрадин и му казва: Настрадин, вече няма значение, много пъти те хващахме, нищо не намерихме. Кажи ми какво пренасяше? Настрадин казва: Много просто! Магарета!