Защото истинските стени са онези, между човеците. Онези, които те сами издигат в сърцата си. Оградите, които растат вътре в нас, напоявани с болката ни, с амбицията ни, с предразсъдъците, мечтите и илюзиите. Но в миговете, в онези, в които си позволяваме да живеем, да сме себе си, те рухват ненужни...
Стените, в които всеки сам избира да вярва или не.
Онези стени, които накрая очертават и световете ни.

Людмила Филипова