“
Пътуването ми беше дълго. Не съжалявам за това. Понякога беше мрачно и опасно, друг път- весело и щастливо. По- често трудно, от колкото лесно. Но през цялото това време, дори в най- непрогледната мъгла и безнадеждна самота, някъде далеч напред, блещукаше една слаба звезда, която да ме води. Бях умна и същото време глупава. Бях обичана и предавана, обожавана и изоставяна. И в отчаянието си, без да искам, въвлякох и други хора, за което ги моля да ми простят. Прощавам на онези, които ме нараниха, така както се моля и те да ми простят заради слабостта ми, че им позволих да го направят. Обичах силно и отдавах цялото си сърце за много неща. И дори, когато бях смъртно уморена, продължавах да вървя по пътя с вяра и надежда. Понякога бях водена от сляпото си упование в любовта и свободата. Пътуването ми продължава и днес, но сега ми е много по- лесно отпреди. Защото там някъде в края на нашето пътуване ще открием мира и любовта, за които сме мечтали!!!
Даниел Стийл
http://www.elixiria.bg/заедно-завинаги
Даниел Стийл
http://www.elixiria.bg/заедно-завинаги