„Ани се отпусна. След първоначалния шок тялото й беше превъзбудено, но умът й бе ясен и спокоен. Бяха живи!... Колко крехки сме само хората. Колко малко е нужно, за да загубиш отредения ти на Земята живот. С какво щяха да я запомнят? Замисли се за всички, които по някакъв начин беше наранила с думи или дела. Как искаше в този момент да ги помоли за прошка! Изпита безгранична любов към живота, този безценен дар.
„Господи, прости ми!“, изстена на ум и сякаш цялата болка, трупана с годините в тялото й, се отприщи...“
Оура Лов
http://www.elixiria.bg/Докосване