Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? – попитало момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.