“
Винаги, когато ни боли, се разделяме с илюзия. Колкото по-малка е била, болката е по-слаба. Колкото по-дълбоко е сраснала в същността ни, мъката разяжда по-жестоко. Това е времето, в което ще прегърнем нова илюзия и светът отново ще се подреди.
Людмила Филипова
Людмила Филипова