ЕДНА ЖЕНА
Една жена душата си съблече.
Обви я на врата ми като шал.
Наметна я връз мен като елече
и стопли ме, преди да съм разбрал,
че зъзнел съм по съмнало без нея,
че вечер в мен е стенела нощта.
Живял съм без дори да проумея,
как топли в мрака женската душа.
А тя в студа пред мен се разсъблече,
И стопли ме – мъжагата, в нощта.
Аз всяка нощ сънувам нея вече –
Жената с разсъблечена душа.
Николай Дялков