Луната изплува отново...., настани се на звездното небе мълчешком. Денят добър или лош си отиде.., завинаги до следващото утре. Така минават дни и месеци..., сезони! Отиват си годините! Тъжно е...и някак пагубно! А, беше време, когато на тази лунна светлина танцувахме, мечтахме и обичахме..., жадувахме и в страст изпепелявахме...!Никога не е късно отново да бъдеш обичан, щастлив и танцуващ в залеза..! Някой дали вярва в чудеса!?