- Не искам да си тръгвам… - прошепна той в косите й.
Притисна я силно, а тя притвори очи, припомняйки си колко хубаво бе да те прегърне някой, който те обича. Чувстваше се в безопасност и щастлива само като бе до него, но не смееше да повярва на чутото. Беше като сбъдната мечта и толкова хубаво, че се плашеше.

Даниел Стийл
https://www.elixiria.bg/минало-несвършено-бард