Докато човек поддържа в себе си желанието да прави добро на своите ближни, от неговото лице излиза нещо живо, светло, което го прави приятен, красив. Каже ли в себе си, че няма смисъл да се занимава с другите хора и трябва да живее само за себе си, моментално лицето му потъмнява, погледът му става особен, устата му се изкривява, ходът, движенията му се изменят...