Ако трябваше да я опиша според сезоните, бих казал, че тя цъфтеше като пролетта. С всеки изминал ден ставаше по-прекрасна, а уханието и ми напомняше черешов цвят. В усмивката и се криеше лято, слънчева и леко небрежна. Очите и бих описал с есента. Понякога студени, влажни или пък изпълнени с топлина, винаги изпиващи живота в мен, но с лек нюанс на любов. А сърцето и беше зимно, бяло и невинно. Доближих ли го, ме смразяваше ала този студ като мой дом ставаше.

Том Спектър