Отначало бяхме просто приятели, но ти незначеше много за мен!Беше в умът и сърцето ми непрестанно, всяка секунда,минута, час.... Все още не зная откъде се появиха чувствата ми, в началото ми беше безразличен, но дойде момент, в който просто се влюбих и когато те видех ми даряваше глътката въздух, която без теб ми липсваше и сякаш се задушавах... Не те познавах перфектно, но знаех, че характерът ти е труден и че ще боли ако те получа... И знаех, че ти може би не би ми обърнал вниманието, на което се надявах, но след дълъг период го направи...
и беше прекрасно, никога няма да забравя целувките, докосванията парещи тялото ми и времето, което прекарвахме заедно... Докато бях с теб, на ред със щастието имаше и безброй нощи, удавени в сълзи, защото знаех, че няма да останеш дълго и познах... Пак си останахме приятели но обстоятелствата ме карат да дерзая, дали все още съм в умът ти или сърцето ти?...
Все още си мисълта, с която заспивам и с която се събуждам... Не зная дали все още имам шансове, но зная, че ако можех да върна времето назад, бих постъпила по същият начин, бих приела да бъда с теб, за да преживея онези прекрасни мигове отново макар и малко да са,
които все още изгарят ума и сънищата ми... Дори сълзите, които пролях, защото в моите очи си прекрасен и си заслужаваш,
колкото и студено да е сърцето ти. Имам причини да те оставя в сърцето си завинаги...