Няма нищо по - болезнено от това да осъзнаеш нещо.
Да погледнеш реално на нещата и да ги обмислиш добре.
А осъзнаеш ли, че нещата никога няма да бъдат както преди - това е болка.
Понякога хората си отиват. Ей така, защото са намерили нещо по - добро. Не се сбогуват, не се обясняват, просто го правят - отиват си.
И без значение дали ще ги чакаш ден, два, месец или година - пак нищо няма да промениш.
Не можеш да накараш някого да се върне. Той сам трябва да го реши. Уви, рядко избират този вариант.
И за теб остават само спомени и безсмислени мечти.
И надеждата. А тя, устремена към липсващото сърце, все ти шепне,че ще се върне. Не я слушай. Надеждата е враг.
Надеждата е дяволско създание, живеещо в ангелски души, целящо да разкъса всяко едно останало парченце от вече счупените сърца на чакащите хора.
Затова, в името на щастието, спрете да чакате.
Усмихнете се. След като някой си е тръгнал от вас, значи не ви е заслужавал, не ви е оценил. А вие не се нуждаете от някой, който не ви оценява.
Ако е писано да сте заедно, ще сте. Без да се налага да чакаш, без да се налага да го молиш да се върне.
Просто ще намерите начин да сте заедно. След като не е потърсил начин това да стане - не е трябвало.
Спрете да копнеете за неподходящите хора.
Живейте.
Днес.
Живейте утре.
Бъдете щастливи.
Не чакайте любовта.
Тя ще ви намери.
Където и да сте.
Ще дойде, без да я чакате.
И никога няма да се налага да я чакате.
Истинската любов ще е винаги тук и ще се бори за вас.
Не си губете времето с неподходящи любови и хора, които отнемат от щастието ви, защото истинската любов ви прави щастливи.