Когато мисля за Любов мисля за себе си. За загубите ми, за цвета на косата ми, за нетърпението ми, за болките ми, за очакванията ми, за вярата ми, за кариерата ми, за уроците ми, за срещите ми, за успехите ми, за крайностите ми, за страха ми, за обувките ми, за плановете ми, за смисъла ми. Когато мисля за Любов мисля за един мъж. За кожата му, за амбициите му, за нерешителността му, за ума му, за белите му зъби, за грешките му, за стъпалата му, за смеха му, за свяна му, за егоизма му, за вкуса му, за бъдещето му, за лъжите му. Да, той е Любов. Защото е топлината между ръцете ми. Мисля, е такава топлина излъчва и Бог. Казвала съм на този мъж, че той е Любов. Поне това направих. С него по-лесно се говори за Любов. Всичко това ми е Любов. И с времето съм все по-близо да си поговоря със себе си и за Бог. За свиването в стомаха, за топлината му, за ръцете му, за плановете му...