За пръв път ми се случва. Не знам как да го назова, за да ме разбереш. За да почувстваш това, което разбираш. Но за пръв път ми се случва. Обичала съм и преди. Силно. Бясно. Всеотдайно. Отчаяно. Ревниво. Но никога не съм обичала толкова чисто и свободно. Никога не съм изпитвала такава красота отвътре, само защото обичам. Това не е обич, при която ще има разбити сърца, наранени хора и рухнали мечти. Това не е детска обич. Казвам ти, че те обичам, не защото искам да чуя същото от теб. Казвам ти, че те обичам, защото те обичам. Това е. Обич, която оцелява. Която не разрушава нищо. Просто съществува. В мен. От мен за теб. Не искам да ми се отдаваш, не искам да се обсебваш от мен, толкова чисто и искрено не искам всички тези неща. Просто искам да приемеш, че те обичам. Да го знаеш. И да го чувстваш. Искам след време да забравиш дори и името ми, но да помниш, че съм те обичала. Защото хората преувеличават и изопачават дори това, което изпитват. Аз го измълчавам. И потъвам в мълчанието си, защото преливам от теб. Ти си аз. Чувствам те. И някой ден, може би, бих ти казала "Сбогом" със усмивка, искрена и щастлива, стига да знаеш, че те обичам. Да те погледна за последен път и да влея любовта си в теб. Не знам по-чист и невинен начин да те обичам. Може би, защото за пръв път обичам така. За пръв път ми се случва.