Всъщност лошото време беше за това и двамата да лежим в леглото. Аз лежах притисната и притихнала на гърдите му и слушах всеки удар,който отмерваше сърцето му, докато очите и на двама ни наблюдаваха дъжда навън. И нямаше по-сигурно и желано място, където да искам да съм, освен в неговите две ръце, като чадър, който пази и закриля в пороя. И макар, че никой не казваше нито дума, това мълчание не беше неприятно, тъкмо обратното - устните мълчаха, но телата и сърцата ни си говореха по ясно и силно от всяка дума. Всяко докосване, всеки поглед, всяка целувка казваха повече от обичам те, просто защото цялата ни любов беше запечатана там в леглото, под дъжда и с всяко едно движение тя се усещаше.

МАРИЯ ДОСЕВА