Често казвате:
- Бих дал, но на когото заслужава.
Овошките в градината ти не го казват, нито стадата на пасбището ти.
Те дават, за да живеят - да пазят своето, то значи да загинат.
Достойният да получава дните си и нощите си не е ли достоен да получи и от теб?
И онзи, който заслужава да пие от океана на живота, не заслужава ли да пълни чашата си и от твоето поточе?
И каква по-голяма заслуга има от достойнството, вярата и смелостта - дори милостта! - на този, който получава?
А кой си ти, та хората да раздират гърдите си, та да можеш ти да видиш достойнството им голо и гордостта им несмутена?
Първо гледай ти да си достоен да дадеш, да си ръка на милосърдието.
Защото животът дава на живота - и ти, който се мислиш за благодетел, си само свидетел на благодеянието.

Халил Джубран
http://www.elixiria.bg/пророкът-23229