Детството ми не е нито изгубен рай, нито семейна травма. По-скоро си го представям като продължителен период на покорство. Склонни сме да идеализираме началото, но детето е преди всичко пакет, който другите хранят, пренасят и слагат да спи. В замяна на подслон и храна пакетът горе-долу се съобразява с вътрешния ред.
Носталгия по детството изпитват хората, които съжаляват за времето, когато са се грижили за тях.
В крайна сметка полицейският участък е като детска градина: събличат ви, дават ви да ядете, наглеждат ви, не ви пускат навън.

Фредерик Бегбеде
http://www.elixiria.bg/почивка-в-кома