Не можех да го приема такъв какъвто е, а и не исках такъв човек за себе си. Присъствието му бе единственото нещо, което ме нараняваше повече от отсъствието му. Можех да се успокоявам ежедневно с мислите, че го преживявам - истината беше, че той бе успял да ме нарани по всички начини по които е възможно едно човешко същество да нарани друго. А аз бях успяла да го обичам по всички начини по които една жена може да обича един мъж.

Е Л Джеймс
http://www.elixiria.bg/Петдесет-нюанса-по-тъмно