Казвам се Ноември. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно много дъждни. После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.Просто нямам маргаритки. А пък днес много ми се иска да узная.Той обича ли ме... Или не. Тук – таме закачам малко слънце. Вместо пръстен или обеци. Хладно ми е, сякаш, на разсъмване. И покривам раменете си с мъгли. Казвам се Ноември. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април. Няма как сезонно да се свържем... Извинете ме... Ще завали.