Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ, вън - голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: „Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт. Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца.“ Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: „Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят.“ Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: „Ела в дома ни!“ Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: „Не бой се, има едно прибежище за тебе.“ Това е, което говори, тази светлина в тъмната, мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или, казано на мистически език: Вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се подигнеш и ще почнеш своята работа.

Учителя Петър Дънов