Един странник, като вървял през гората, се изгубил и след дълго лутане се озовал край непознато езеро. Водата била чиста като планински кристал, наоколо ухаело на билки и диви ягоди, а в храстите пеели птички…
Странникът седнал на земята и се завайкал: “Господи, защо направи така, че да объркам пътя, какво ще правя тук съвсем сам, как да продължа нататък? Забрави ли ме, Господи, къде отиде милостта ти?!…”
Тогава край езерото се появил друг странник, който също се бил изгубил, но като видял красотата пред себе си, паднал на колене и извикал: “Господи, велика е твоята милост! Благодаря ти, че ме отклони от пътя, за да видя това райско място, преди да умра!”