Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал много деца.
Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели всичко по равно – печалбата и плодовете на труда. Един ден самотният брат си рекъл:
- Не е честно да делим всичко по равно.
Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво.
Затова всяка вечер вземал по един чувал брашно от своя куп, промъквал се през нивята между домовете им и го хвърлял на братовия си куп.
Междувременно, семейният брат си рекъл:
- Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата, аз съм женен и си имам жена и деца, които ще ме гледат на старини.
Ето защо всяка нощ вземал по един чувал зърно и го хвърлял на братовия си куп.
Всяка година двамата братя много се чудели, защо запасите им от зърно не намаляват.
И тогава, една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали един в друг.
Полека се досетили какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали.