Не мога да знам коя ще бъде последната ми прегръдка - затова, когато се прегръщам, притискам силно тялото си в другото, за да чуя пулса му. Не знам кой ще е последният непознат поглед, в който ще потъна - затова попивам очите, които виждам и ги разпознавам в себе си. Скачам в бездната на следващата минута. Без страх. Без предистория. Без съмнение. Без пощада към себе си... Просто се влюбвам...

Радослав Гизгинджиев