Най-истинската обич не е полет. Най-истинската обич е съдба. Не е усещане за подранила пролет, тя е покоя - галещ утринта. Тя не цъфти, тя просто съществува - не искаща и скромна, не крещяща. Не те притиска и не се преструва, до болка осезаема, изящна. Най-истинската обич не е блясък, не е с претенции за несравнимост. Душата ти обсебва без остатък, с едничка тиха жажда за невинност. Пред нея никога не коленичиш, не иска тя ни клетви, ни обети, не те изнудва и в лъжи не те облича, пред нея личност си, а не поредна жертва. В най-истинската обич няма битки, ни победители, ни победени. Няма устни излъгани, тайни прикрити, тя чувство е във чистота родено. С най-истинската обич просто дишаш, не те разкъсва и не те убива. Най-истинската обич е въздишка, която ни напомня, че сме живи.