Той е толкова топъл. И умее да гушка. И заради него си мечтая да е зима. Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно. После да прокара тихо пръстите си по лявата ми вежда, носа и устните. Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламък от чувственост. Да ми каже, че съм толкова несъвършена, че от несъвършенство съм прекрасна. Да се стапям в дланите му от обичане.