-Тогава те обичах, но никога толкова, колкото сега — прошепна мъжът.
- Знам какво е да те загубя, да вярвам, че няма надежда, че няма да мога да те докосна никога отново, да почувствам топлината или целувката ти. И дори тогава, аз се борих за теб. Водих твоята битка и в най-мрачните си сънища, беснеех заради загубата. Докато те видях в тъмнината, чух гласа ти, видях очите ти и започнах да дишам отново — думите излизаха накъсано от гърлото му, докато се бореше със собствените си сълзи. — Умирам вътрешно, когато се събудя сам и винаги се питам дали не съм те сънувал. Дали изобщо си била там наистина. Първият ми поглед към теб всяка сутрин е като малко късче от рая...

Лора Лей