Може би някой ден, по-късно, много по-късно, ще се срещнем с теб, Ан, на някое светло място с много хора наоколо, с дървета, слънчев лъч и знам ли, птички, които ще пеят като в деня на нашата сватба. И сред навалицата ние ще се познаем и с носталгия ще си спомним за миналото, за нашите двайсет години, за първите ни надежди, за големите ни разочарования, за времето, когато мечтаехме, когато целувахме небето, преди то да ни се стовари върху главите, защото онова време, Ан, онова време си е наше и никой никога не ще може да ни го отнеме.

Джон Грийн
http://www.elixiria.bg/къде-си-аляска-?