“
НА ЦИРК
Веднъж, когато бях юноша, двамата с баща ми чакахме на опашка за билети за цирк. Най-сетне между нас и гишето остана само едно семейство. Това семейство ми направи много силно впечатление. Имаха осем деца и всичките бяха под 12 години. Виждаше се, че не са богати. Облечени бяха бедно, но чисто. Децата бяха добре възпитани, стояха зад родителите си и си чакаха реда чинно и мирно, строени две по две, хванати за ръце. Бъбреха оживено за клоуните, слоновете и другите номера, които щяха да видят тази вечер. Личеше си, че е първото им посещение в цирка. Отсега се виждаше, че това е голямо събитие в детския им живот. Таткото и майката стояха начело на цялото ято, из-правени колкото могат по-гордо. Жената държеше съпруга си за ръка, вдигнала глава към него, сякаш казваше: „Ти си моят рицар в сияйни доспехи". Той се усмихваше и се надуваше от гордост, а с поглед сякаш й отвръщаше: „Да, точно така". Билето-продавачката попита бащата колко билета ще желае. Той гордо отвърна: - Ще взема осем детски билета и два за възрастни, за да заведа цялото си семейство на цирково представление. Билето-продавачката му каза цената. Жената пусна ръката на съпруга си, главата и клюмна, устната на мъжа затрепери. Бащата се наведе малко по-напред и попита: - Колко казахте? Билето-продавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкова пари. Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк? Като видя какво става, баща ми, извади от джоба си двайсет доларова банкнота и я пусна на земята. (В никакъв случай не може да се каже, че тогава бяхме много заможни!) Баща ми се наведе, вдигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече: - Извинете, господине, това падна от джоба ви. Мъжът разбра какво става. Той не просеше милостиня, но определено оценяваше помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка ситуация. Погледна баща ми право в очите, пое ръката му с две ръце, стисна здраво банкнотата от 20 долара и с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза, отвърна: - Благодаря ви, господине, благодаря ви. За мен и семейството ми това наистина означава много. Двамата с баща ми се върнахме при колата и се прибрахме вкъщи. Тази вечер не отидохме на цирк, но не може да се каже, че останахме и без нищо.
Джак Канфийлд, Марк Хансен
http://www.elixiria.bg/пилешка-супа-за-душата-трета-порция
Веднъж, когато бях юноша, двамата с баща ми чакахме на опашка за билети за цирк. Най-сетне между нас и гишето остана само едно семейство. Това семейство ми направи много силно впечатление. Имаха осем деца и всичките бяха под 12 години. Виждаше се, че не са богати. Облечени бяха бедно, но чисто. Децата бяха добре възпитани, стояха зад родителите си и си чакаха реда чинно и мирно, строени две по две, хванати за ръце. Бъбреха оживено за клоуните, слоновете и другите номера, които щяха да видят тази вечер. Личеше си, че е първото им посещение в цирка. Отсега се виждаше, че това е голямо събитие в детския им живот. Таткото и майката стояха начело на цялото ято, из-правени колкото могат по-гордо. Жената държеше съпруга си за ръка, вдигнала глава към него, сякаш казваше: „Ти си моят рицар в сияйни доспехи". Той се усмихваше и се надуваше от гордост, а с поглед сякаш й отвръщаше: „Да, точно така". Билето-продавачката попита бащата колко билета ще желае. Той гордо отвърна: - Ще взема осем детски билета и два за възрастни, за да заведа цялото си семейство на цирково представление. Билето-продавачката му каза цената. Жената пусна ръката на съпруга си, главата и клюмна, устната на мъжа затрепери. Бащата се наведе малко по-напред и попита: - Колко казахте? Билето-продавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкова пари. Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк? Като видя какво става, баща ми, извади от джоба си двайсет доларова банкнота и я пусна на земята. (В никакъв случай не може да се каже, че тогава бяхме много заможни!) Баща ми се наведе, вдигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече: - Извинете, господине, това падна от джоба ви. Мъжът разбра какво става. Той не просеше милостиня, но определено оценяваше помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка ситуация. Погледна баща ми право в очите, пое ръката му с две ръце, стисна здраво банкнотата от 20 долара и с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза, отвърна: - Благодаря ви, господине, благодаря ви. За мен и семейството ми това наистина означава много. Двамата с баща ми се върнахме при колата и се прибрахме вкъщи. Тази вечер не отидохме на цирк, но не може да се каже, че останахме и без нищо.
Джак Канфийлд, Марк Хансен
http://www.elixiria.bg/пилешка-супа-за-душата-трета-порция
