Едно от многото неща, които научих, докато отсъствах, е че имаме нужда да бъдем истински. Повечето от нас прекарват живота си, без никога да свалят социалната маска, която прикрива истинския ни аз. Вместо да покажем целия колорит на човешката си същност, ние упорито се стараем да изградим образа на човека, който мислим, че другите искат да видят. Изричаме думите, които другите искат да чуят, носим дрехите, които другите искат да носим и вършим нещата, които другите искат да вършим.
Вместо да живеем живота, за който сме предназначени, в крайна сметка заживяваме нечий чужд живот и по този начин се обричаме на бавна смърт...Затова сега живея живота си изцяло така, както ми повелява сърцето.
Ако ми се плаче - плача. Ако преливам от радост, пея. Ако изпитвам обич към някого, изразявам я. Може да се каже, че сега изобщо не крия чувствата си. Живея изцяло в настоящия момент и се радвам на всеки един миг от този велик дар, наречен живот.

Робин Шарма