— Нека ти го кажа простичко, ... Докторът ти казва, че ти остава една година живот. Как ще я прекараш?
— ..., това няма отношение.
— Има пряко отношение. Отговори на въпроса, адвокате. Една година — как ще я прекараш?
— Не зная.
— Би ли я прекарал с жена, която не обичаш?
— Не е толкова просто — възрази той.
— Напротив, много е просто. Ти се ожени за мен, защото бях бременна, защото ти по принцип си достоен човек, който искаше да постъпи правилно и по същата причина се върна, когато научихме, че умирам. И това е добре, и е достойно за възхищение, и аз го оценявам наистина. Но ти отслужи своето време. Освободен си предсрочно за добро поведение. Не се налага да стоиш тук повече.
— Ще имаш нужда от някой, който да се грижи за теб...
— Нямам нужда от детегледачка — настоя ...
— Това, от което се нуждая, е някой, който да ме обича. Това, от което не се нуждая, е да бъда с човек, който обича другиго.
— Какво искаш да направя? Кажи ми какво искаш да направя и аз ще го направя.
— Искам да си изясниш защо се върна — отново каза ...
— Заради мен или заради себе си? Защото, ако е заради теб, за да се чувстваш по-добре, тогава това не ме интересува. Няма да допусна да се чувстваш добре за моя сметка. Аз съм тази, на която й остава ограничено време да се чувства добре и няма да го прекарам с някой, който ме кара да се чувствам зле.
— Господи, ..., никога не съм имал намерение да те карам да се чувстваш зле.
— Пукната пара не давам за твоите намерения! — извика ... — Това, което искам от теб, е страст. Искам вярност. Искам твоята любов. И ако не мога да имам тези неща, ако ти не можеш поне да се преструваш, че ме обичаш — тя отново каза тази дума, — за година или две, или колкото там ми остава, то тогава аз не те искам тук.

Джой Филдинг