"Какво да ти кажа старче, имах я, но я оставих да си замине. Беше момиче, като пеперуда. Лицето и бяло, като кокиче, очите и черни, като маслини. Устните и алено червени. Косите и бяха с едни преливащи светло-кафяви тонове. Щом ги повееше вятъра, ставаха буйни и игриви. Щом се срещнехме, тя забравяше, че е момиче и се превръщаше в истинска жена . С мимики, думи, действия. Целуваше страстно и болезнено, още усещам устните и по моите. Ставаше непокорна, буйна, готова да ми се отдаде . Но, аз нито веднъж, не можах да бъда неин, веднъж не можах да и кажа, че я обичам. Веднъж не можах да бъда искрен. Кажеше ли, че ме обича, аз обръщах глава и прехапвах устни до болка. Как да и кажа, че я обичам, като не спирах да потъпквам женската и чест, с жените, които я наранявах. Та беше моя подарък от съдбата, но как се приема такъв подарък, за един нещастник. А сега старче, я наблюдавам от страни, а тя силна, горда, уравновесена, непоколебима. Мъже пред нея и след нея, но вече не може да се отдаде, както се отдаваше на мен. Силна изглежда отвън, но в душата страх, че отново ще бъде пречупена . Как да забрави милата, че сърцето и има рана, която за цял живот, ще стои не зарасната."