Жената е храм. И тялото, и душата й са свещени. Не може да бъде иначе. Такава е женската природа. В един или друг момент всеки е на колене пред нея, молейки богинята за помощ. Дали ще е дете пред майка си; дали ще е приятелка, споделяща с друга приятелка; дали ще е мъж, нуждаещ се от спасение; дали ще е наранено животно, чакащо да се погрижат за него; дали ще е запустяла къща, която изведнъж оживява, когато жената сложи първата ваза с цветя в нея... Няма значение. Когато богинята даде благословение, когато храмът отвори врати, тогава се излива такава могъща и съзидателна енергия, че изведнъж животът придобива онзи смисъл, който вечно е търсен...
Скъпи мъже, погледнете вашите богини, вгледайте се и открийте онази сила, която ви кара да ни обичате. Влезте в храма с почит и любов, запалете свещ и се наслаждавайте на всичкото изобилие, което ще се изсипе върху вас.
На всяка богиня й трябва чиста любов, запалена свещ и вяра.
Само това е необхoдимо...