И независимо че хората се обичат, истината е, че никой на никого не принадлежи. Всеки трябва да бъде свободен, за да обича. Лъжем се, ако си мислим, че сме собственици на някого и изискваме за себе си всичкото му време и сили. Ние не сме собственици, а ползватели и управители на това, което имаме – нас самите и нашите близки. И от нас зависи как ще стопанисваме това, което ни е предоставено, ако и да не е наше. За мнозина стопанисващи душата си разбирането за любов е да си вечно влюбен, защото това те кара да се чувстваш жив. И след като се отегчат от обекта на своята любов, търсят нова. Защото всичко в даден момент ти омръзва, а и житейските проблеми действат с разрушителна сила на чувствата на любовта. Или образно, това да искаш да си постоянно влюбен е като да искаш да ядеш постоянно торта – това ти носи наслада. Но както се казва, ако ядеш всеки ден торта, ще ти омръзне. Така се случва с всеки, който не е развил своя духовен взор и божествена природа, но му се иска да живее с божественото чувство да обича и не може да го постигне по друг начин освен със замяна на обекта на своята любов. Но това по своята същност е резултат от липса на духовност.