Животът не даде ми нищо безплатно
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа,
не исках и помощ - единак съм.
Така и до днес оцелях. ...
Но понякога моля за нежност,
за обич не е слабост,
а горест - нали съм жена...
Жена като всички -
и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях...
Като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост - добра.
Животът не даде ми нищо назаем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, Бирнико, аз съм богата -
и след тебе ще имам сърце и душа!

Геновева Симеонова