Легендата разказва, че млад абисински пастир, живял през 9 век, наблюдавайки козите си, се чудел каква може да е причината за тяхното постоянно полусънно състояние. Минавали ден след ден и накрая пастирът решил, че вероятно това не е толкова странно, колкото си въобразявал, спрял да им обръща внимание, оставил ги просто да си пасат, а той започнал да се наслаждава на заобикалящата го красива природа. И в следващия миг всичко му се изяснило: видял, че козите изведнъж станали по-живи и необикновено енергични след като си хапнали от плодовете на някакво растение, което той не познавал. Позамислил се и решил да опита – чудото проработило и при него: плодовете така му подействали, че той забравил за всичките си проблеми. Мълвата се разнесла и новооткритият вълшебен еликсир започнал да се използва и от монаси, и от лечители, все повече за добро настроение и енергичност.