Притча за вътрешния покой

Уморен и отвратен от шумния и неспокоен град, човекът решил да намери тихо и спокойно място, където да се отдаде известно време на размисъл и самосъзерцание.
Изкачил се високо в планината, навлязъл в дълбоки гори, където не се мяркала жива душа. Но не успял да се състредоточи – пречела му песента на щурците!
Навлязъл още по-навътре в гората, но там пък птиците пеели много високо и смущавали общуването му с вътрешното „Аз”.
В търсене на абсолютната тишина, тогава човекът влязъл в една пещера. Там било много тихо, но някъде в гънките й капела вода. Звукът на капките направо го вбесил.
Тогава човекът си построил малък, звукоизолиран бункер, без врати и прозорци. Но в пълната тишина ясно отеквало тиктакането на часовника му. Човекът свалил часовника от ръката си и яростно го запратил в стената. Седнал, поел дълбоко въздух и се приготвил най-сетне да се наслади на пълен покой, но… „Туп-туп, туп-туп…”, пулсирало сърцето му все по-гръмко и гръмко...
Поука: Всички проблеми, както и техните решения се намират не някъде около нас, а вътре в нас.