Притча

- Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти?
- Ами... тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса... Всяко цвете е прекрасно по различен начин.
- А тогава, как избра баба? Защо реши, че тя е жената за теб?
- Това е друго. Всяка любов е красива, но не с всяка можеш да живееш...
Имал съм любови, които са ме връхлитали като ураган. Възнасяли са ме до небето, но и са прекършвали крилете ми. Изпълвали са ме със сила и устрем да ги покоря. Но стихията не може да бъде удържана. След време тя сама си отива, оставяйки след себе си разрушения.
А баба ти... тя беше като тих пролетен дъжд, който напоява земята и от който се ражда живота. Трябваше да изживея много бури преди да я срещна, за да мога да я оценя.
Или както казваше нашият капитан: "Само корабокрушенецът, преживял ада на бушуващия океан, може истински да обикне брега.