“
ПРИТЧА ЗА БЕЗУМИЕТО!
Един път Безумието поканило на чай своите приятели. Всички дошли, било весело и забавно, пеели, танцували, а за десерт имало и торта. Накрая Безумието предложило да играят на криеница. - Аз ще броя до сто, а вие се скрийте, който пръв намеря след това ще търси останалите. Всички се съгласили освен Страхът и Мързелът. - Едно, две, три ... започнало да брои Безумието. Паниката побърза първа да се скрие, където и падне, но да е скрита. Радостта весело се спусна към градината. Тъгата започна да плаче, мислейки си за трудностите в живота. Завистта се скри зад високите скали. А Безумието продължаваше да брои. Отчаянието така се отчая, че докато намери къде да се скрие Безумието стигна до деветдесет и девет. - Сто – извика Безумието – тръгвам да ви търся. Първо Безумието намери Любопитството. Закачено на една ограда Безумието видя Съмнението, колебаейки се от коя страна на оградата е по-добре да се скрие. И така, Безумието намери всичките си приятели, докато Любопитството не извика: - Но, къде е Любовта? И тогава всички започнаха да търсят Любовта. В търсенето си Безумието стигна далече. Накрая се спря в една благоуханна градина от рози. Нещо шумолеше в храстите. Безумието разтвори розовите клонки и чу писък. Това беше Любовта, но тръните на розите одраха и нараниха жестоко очите и. Безумието се хвърли към нея, кършеше уплашено ръце, падна на колене да иска прошка от Любовта, търсеше някакво решение за стореното зло. Тогава Безумието се закле на Любовта да я обича истински и да остане с нея завинаги. Любовта се съгласи. Затова и до ден днешен сляпата Любов и Безумието са навсякъде заедно и не се разделят!
Един път Безумието поканило на чай своите приятели. Всички дошли, било весело и забавно, пеели, танцували, а за десерт имало и торта. Накрая Безумието предложило да играят на криеница. - Аз ще броя до сто, а вие се скрийте, който пръв намеря след това ще търси останалите. Всички се съгласили освен Страхът и Мързелът. - Едно, две, три ... започнало да брои Безумието. Паниката побърза първа да се скрие, където и падне, но да е скрита. Радостта весело се спусна към градината. Тъгата започна да плаче, мислейки си за трудностите в живота. Завистта се скри зад високите скали. А Безумието продължаваше да брои. Отчаянието така се отчая, че докато намери къде да се скрие Безумието стигна до деветдесет и девет. - Сто – извика Безумието – тръгвам да ви търся. Първо Безумието намери Любопитството. Закачено на една ограда Безумието видя Съмнението, колебаейки се от коя страна на оградата е по-добре да се скрие. И така, Безумието намери всичките си приятели, докато Любопитството не извика: - Но, къде е Любовта? И тогава всички започнаха да търсят Любовта. В търсенето си Безумието стигна далече. Накрая се спря в една благоуханна градина от рози. Нещо шумолеше в храстите. Безумието разтвори розовите клонки и чу писък. Това беше Любовта, но тръните на розите одраха и нараниха жестоко очите и. Безумието се хвърли към нея, кършеше уплашено ръце, падна на колене да иска прошка от Любовта, търсеше някакво решение за стореното зло. Тогава Безумието се закле на Любовта да я обича истински и да остане с нея завинаги. Любовта се съгласи. Затова и до ден днешен сляпата Любов и Безумието са навсякъде заедно и не се разделят!
