Останаха дълго така, без да помръдват. ... бе заровила лице в гърдите му. Не си казаха нищо. Просто ... прегърнати, заслушани единствено в собственото си дишане и ударите на сърцата си, щастливи от топлината и близостта. Мълчанието на тази прегръдка бе по-трогателно от десетки думи. Един дълъг миг, който правеше съвършено излишни мисли, декларации или каквото и да било неестествено, формално обяснение, един от онези мигове, които раждат познанието за взаимност и отдаване.

Джудит Кранц