Ние, човеците, извънредно много се оплакваме, обвиняваме съдбата си, природата или обществото, като че ли целият ни живот е прекаран в нещастие. А при това, колко минути, леки и весели, несъзнателно щастливи, дължим на пролетта, на сутрешното слънце! Колко приятни часове и даже дни сме прекарали, за които не говорим. Страдаме шумно, а се наслаждаваме мълчаливо.

Сент Бьов