Не се забравя просто ей така любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня, която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад, която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя - застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена, която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и с черен шал - тя мрази някой помен да и прави. Каквото и преди да си и дал, не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот. Един път се гори в този огън.
Не се забравя истинска любов. И двеста пъти да и кажеш сбогом!