“
Невъзможно е... под мислите на вятъра, разсъблякъл горските момичета, две очи да гледат в мен и в мрака ми и да плачат в сълзи от кокичета... Невъзможно е... и няма да сънувам, как под лятото на двора, недокоснати две ръце душата ми бленуват, от съня ми - сякаш омагьосани... Невъзможно е... край ехото на бурите, спрели в твоите нощи - не осъмнали под зората милваща клисурите... ... моята обич там да не е лумнала... Невъзможно е... край нощите жасминови под косите ти - по устните да сричам и разбрал очите ти - маслинови... ...няма как... да спра да те обичам...