Когато синовете пораснат и тайничко станат мъже, обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твоето хлапе!” И тъжно се свива сърцето, проблясват в очите сълзи, пропити със майчина ревност. Контролът ненужно боли. Къде е момчето, което, до вчера държеше в ръце? Май днеска е яхнал крилете и литнал към своето небе. Отлитай, детето ми, нищо, че мъката в мене расте. Тя, майката, тъй е орисана, гнездо да изгражда, но и път да даде!

Таня Мезева