Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата ѝ по паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите ѝ, и защо целият свят не полудява от любов от развятата ѝ плитка, от полета на ръцете ѝ, от златото на смеха ѝ. Не пропускаше нито един неин жест, нито един признак на характера ѝ, обаче не се осмеляваше да се приближи от страх да не развали магията.

Габриел Гарсия Маркес