Един хубав ден обаче нещо те пробужда. Филмът спира на пауза, а ти излизаш от киносалона и вдишваш дълбоко въздух. Отваряш широко очи и разбираш, че си спал. Животът е прекрасен, изпълнен с предизвикателства и безброй възможности. Вдишваш отново дълбоко и жадно, за да разбереш, че дори това не си правил през последните години. Поглеждаш очите на децата, тяхната усмивка, и разбираш, че те са "живи" също като теб в този момент. Осъзнаваш уникалността му, а времето е спряло и се е разширило, за да ти даде възможност да се огледаш наоколо спокойно, без да бързаш. Да решиш какво искаш, накъде да тръгнеш и да направиш своя избор!
Къде обаче остава времето, прекарано в непрогледност?
Как да го върнеш обратно? Има ме ли втори шанс да бъдем щастливи?

Оура Лов
http://www.elixiria.bg/пчелата