Днес ние се сблъскваме с индивид, който се държи като машина, който не познава и не разбира себе си и единствения човек, който познава, е онзи, който всички очакват от него да бъде - човек, чието дърдорене без смисъл е заменило истинската реч,чиято изкуствена усмивка е изместила сърдечния смях и чието глупаво отчаяние е заело мястото на истинската болка. Две неща характеризират този индивид - той страда от липса на спонтанност и индивидуалност, която сякаш е неличима, и в същото време спокойно можем да кажем, че той не се различава от милионите други, тъпчещи тази земя.

Ерик Фром