Боли ме от човеците, които си правят дом в сърцето ми.
И си отиват.След тях е до полуда тихо. Раздиращо.
Разкъсващо.С лед тях се уча как да не обичам.
Как да не вярвам в думи.
Нито в хора. Как да съм друга-лоша и цинична
към всички подозрителни любови.
След тях се мразя. Толкова се мразя,
че пулсът ми съвсем неволно спира.
Ако не са сълзите,ще съм празна.
Не се завръщайте!
Домът ви в мен го няма.
Продадох го за шепа безразличие.
Запазила съм думите ви само.
Да ми напомнят как не се обича!