“
Белият лотос – цветето на младостта
Преди хиляди години, в древен Китай една зла вещица омагьосала най-красивата принцеса като я превърнала в стара и грозна жена. Влюбеният в нея принц, обаче, не можел да се примири със съдбата и тръгнал да търси начини да развали магията. По пътя си срещал много хора, питал и разпитвал как да открие начин за разваляне на черната магия, докато накрая един стар мъдрец му доверил тайната. Той му казал, че магията може да бъде развалена само от млад и смел момък. Той трябвало да се качи високо в планината Тян Шай и да открие едно вълшебно цвете, с което ще може да върне красотата и младостта на принцесата. Цветето се намирало в едно от високопланинските езера на планината, чието име означава „Свещената планина“. (В днешно време Тян Шай в превод означава „Небесна планина“.)То обаче било пазено от могъщи планински духове, тъй като в него е събрана цялата сила на природата, а еликсирът, получен от него е равен по въздействие на „жива вода“. Който пие от този еликсир, възвръща здравето, младостта и красотата си. Принцът не се поколебал и тръгнал да търси вълшебното цвете. Вървял принцът месеци, години, но накрая успял да намери най-красивото и кристално чисто езеро високо в планината, в средата на което царствено било разположено невероятно красиво цвете, с искрящи бели цветове, които отразявали слънчевите лъчи и заслепявали със своята чистота. Смелият момък се преборил с пазителите на цветето, грабнал го, извървял бързо обратния път към омагьосаната принцеса. Тя пила от елексира му и изведнъж сбръчканото лице на старица започнало да се изпъва, кожата да се освежава и в миг младостта и красотата на принцесата се възвърнали. Оттогава китайските благородници, принцеси и придворни красавици започнали да харчат цяло състояние, за да се сдобият с това вълшебно цвете. Оттогава в Китай говорят, че белият лотос е цветето, което връща младостта.
Преди хиляди години, в древен Китай една зла вещица омагьосала най-красивата принцеса като я превърнала в стара и грозна жена. Влюбеният в нея принц, обаче, не можел да се примири със съдбата и тръгнал да търси начини да развали магията. По пътя си срещал много хора, питал и разпитвал как да открие начин за разваляне на черната магия, докато накрая един стар мъдрец му доверил тайната. Той му казал, че магията може да бъде развалена само от млад и смел момък. Той трябвало да се качи високо в планината Тян Шай и да открие едно вълшебно цвете, с което ще може да върне красотата и младостта на принцесата. Цветето се намирало в едно от високопланинските езера на планината, чието име означава „Свещената планина“. (В днешно време Тян Шай в превод означава „Небесна планина“.)То обаче било пазено от могъщи планински духове, тъй като в него е събрана цялата сила на природата, а еликсирът, получен от него е равен по въздействие на „жива вода“. Който пие от този еликсир, възвръща здравето, младостта и красотата си. Принцът не се поколебал и тръгнал да търси вълшебното цвете. Вървял принцът месеци, години, но накрая успял да намери най-красивото и кристално чисто езеро високо в планината, в средата на което царствено било разположено невероятно красиво цвете, с искрящи бели цветове, които отразявали слънчевите лъчи и заслепявали със своята чистота. Смелият момък се преборил с пазителите на цветето, грабнал го, извървял бързо обратния път към омагьосаната принцеса. Тя пила от елексира му и изведнъж сбръчканото лице на старица започнало да се изпъва, кожата да се освежава и в миг младостта и красотата на принцесата се възвърнали. Оттогава китайските благородници, принцеси и придворни красавици започнали да харчат цяло състояние, за да се сдобият с това вълшебно цвете. Оттогава в Китай говорят, че белият лотос е цветето, което връща младостта.
